Използването на ароматични растения предшества писмените паметници в които са описани. Археологическите данни показват, че древните цивилизации на Египет, Шумер, Вавилон, Асирия, Крит и Китай са били изкусни в извличането и смесването на растителни масла и мехлеми, като били използвани ароматни смоли, настойки и дървесина. Кори от дървета и билки (тамян, смирна, мирта, кедър, канела, ела и др.) били изгаряни по време на религиозни церемонии като дар за Боговете.
Ароматни съединения са открити в гробниците на египетските фараони, които са живели преди повече от 3000 години. Древните египтяни правели настойки като поставяли във вода и масло смоли, дървесина и др., а след това натривали телата си с получената субстанция. Също така използвали тези благовония, за да мумифицират телата на мъртвите като по този начин гиувековечавали. Богатите жени били толкова очаровани от употребата на естествените благоуханни парфюми, че прилагали различен аромат за всяка част от тялото си всеки ден. Клеопатра е била почитателка на ароматите до фанатизъм. Толкова била веща в използването им, че парфюмирала платната на кораба си, за да привлече вниманието на Марк Антоний.
Гърците се научили да използват ароматите от египтяните. По време на Олимпийските игри, гръцките спортисти се намазвали с ароматно масло от анасон, естрагон и кориандър, за да увеличат силата и издръжливостта си. След като римляните завладели Гърция, те се възползвали пълноценно от многото приложения на ароматни масла. Те обилно обливали телата си с парфюм, ароматизирали дрехи си, мебелите, военните знамена, а дори и големите амфитеатри. Римските войници са били обилно парфюмирани преди битка. На празниците на Нерон, гостите били „потапяни” в атмосфера на розово ухание. Според някой древни документи през първи Век, в Рим, били внесени между 2500 и 3000 тона тамян, и между 450 и 600 тона смирна от Арабия.
Падането на Западната Римска империя предизвиква рязко, но временно спиране на най-екстравагантното използване на ароматите, което Света някога е виждал. В последствие, като столица на Източната Римска Империя, Константинопол се превръща във важен център на цивилизацията, като критерий за висок стандарт, a неговите граждани от своя страна използвали обилно ароматните продукти. Това разточително използване на аромати от населението разгневило Църквата. Употребата на парфюми се превърнала в синоним на упадък и разврат, поради което ранната Църква анатемосала използването на ароматни продукти. По този начин се сложило край на широкото използване на ароматни масла в Европа.
Въпреки това,приложението на благовонията продължило в Близкия и Далечния Изток.
През 7-ми Век арабите продължили традиционното изкуство на производството на благоухания като това запазило древните познания и изиграло важна роля при възраждането им и в други части на Света. Смята се, че през 10-и Век, древния лекар Авицена, открил дестилационния процес за извличане на есенции от растения и цветя. През 13-ти Век, рицарите от кръстоносните походи преоткрили страстта си към ароматите.
През 14-ти Век, Черната смърт опустошава населението на Европа, като отнема милиони животи. Ароматни растения като: карамфил, кипарис, кедър, бор, градински чай, розмарин, мащерка, роза , босилек са били изгаряни по улиците, болниците и домовете в опит да се предотврати инфекциозното заболяване. Парфюмерите и тези, които са в ежедневен контакт с ароматните растения като че ли били имунизирани срещу чумата.
Използването на билки и аромати увеличило популярността си по време на появата на още една чумна епидемия в Европа през 1665 година. Било препоръчано във всеки дом да се изгарят ароматни вещества за дезинфекция на въздуха срещу смъртоносните бактерии.
Приложението на ароматни масла достигнало връх през 18-ти Век във Франция, по време на царуването на Луи XV. По време на празници, дори и водата в чешмите на Париж ухаела на парфюм. В двореца ежедневно били използвани различни парфюми.
В средата на 19-ти Век, учените започват да произвеждат синтетични версии на етеричните масла , вместо тези чисти и натурални масла, които се ценели в продължение на векове.
Синтетичните аромати обикновено са произведени от петролни деривати и други синтетични материали. Те не само създават вредни странични ефекти за хората, които ги използват, но производството на тези химически вещества също така замърсява околната среда. Те не могат да помогнат за балансиране на човешкото тяло и разбира се, не могат да осигурят хармония с природата. Използването на природни масла придобива все по-голяма популярност, тъй като вече все повече хора осъзнават забележителните им свойства. Ако можем да използваме историята като водач към бъдещето, може би хората ще преоткрият това, което древните хора са знаели много добре-важната стойност на растенията и техните ценни масла.
Автор: Николай Христов